РАЗСЛА̀БЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разслабя като прил. 1. Който е хлабав, отпуснат, незатегнат; разхлабен. Гроздан преглеждаше колата, пристягаше винтовете. Изведнъж той се ослуша: .. разбра, че пее Петра, позасмя се и отново застяга разслабения винт. Й. Йовков, Събр. съч. ІV, 1977 [еа]. Железарите пристягаха шините на разслабените колелета, коларите въртяха свредели или изправяха някоя изкривена ос. Д. Калфов, ПЮН, 18. Претеглените от ловците по-тежки пъдпъдъци обикновено дължат рекордното си тегло на разслабената пружина на домашното кантарче... ЛР, 2002, кн. 8 [еа].
2. Който е слаб, с намалени сили, възможности. Денят като че ли го стресна и стегна разслабените му нерви. Елин Пелин, Съч. ІІІ, 161. Тая горска местност дава с благодетелния си смолист дъх сила на разслабените организми. Ив. Вазов, Съч. ХV, 122. В доклада .. е констатирано „разслабено съзнание за силата и мощта на организацията“. Д. Тюлеков, ОР [еа].
3. Остар. Който е трайно неподвижен поради болест парализа; парализиран, немощен, недъгав. Четворица души носили при Иисуса един разслабен човек. Др. Манчев, НН (превод), 70. Тогава той беше здрав, но сега .. ръцете му треперят, очите му горят, тялото му е разслабено. ИЗ 1874-1881, 227. Близо до манастиро на пато беше се препраил Господ на стар чо’ек, много разслабен, паднат на земята. Нар. прик., СбНУ ХV, 93.
4. Остар. Като същ. разслабен (разслабения<т>) м. Човек, който страда от тежка болест, парализа и обикн. е безпомощен, трайно неподвижен. Народът .. чуваше и гледаше, какви чудеса вършеше Филип: .. мнозина разслабени и хроми се изцериха. И голяма радост биде в оня град. Библ. [еа]. И дойдоха при Него с един разслабен, когото носеха четворица .. Като видя вярата им, Иисус каза на разслабения: — Чедо, прощават ти се греховете. Библ. [еа].
— Друга (остар.) форма: р а з с л а̀ б л е н.