РАЗСЛА̀БЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от разслабен. Той [Анастаси] изпадна в особено състояние на разслабеност и на съжаление към себе си, каквото бе изпитвал, когато бе дете. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 323. Изживя се кризата на оная разслабеност, която пролича непосредно след войната. Ас. Златаров, Избр. съч. ІІ, 272.