РАЗСМЕША̀ВАМ, -аш, несв.; разсмеша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Разсмивам. Разплаканият му глас, нещастният му вид и зацапаното му лице разсмешиха хората. Елин Пелин, Съч. ІІ, 97. Нашата сънливост сякаш изгони съня от мама и тя пъргаво .. запремята дюшеци върху потона. Ние това и чакахме: всеки се простря там, дето намери. Това и разгневи, и разсмеши мама. Ст. Чилингиров, ХНН, 177. Един от членовете на събранието разсмешил сичкото събрание. Той казал, че кавето опиянява така също, както и виното. Знан., 1875, бр. 11, 173. разсмешавам се, разсмеша се страд.