РАЗСОВА̀Ч м. Метал. Кюлче сурово желязо с тегло около 77 кг., примесено с шлака, в миналото добивано във видни. След завършване на топилния процес желязото се събирало на дъното на пещта във вид на кюлче с форма на самун — разсовач. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 105. От разсовачи в маданите са изковавали качествено желязо във вид на плоски пръти.


Източник: Речник на българския език (онлайн)