РАЗСО̀ЛНИЦА ж. Диал. 1. Зелев сок, зелева чорба; разсол, пресол, армея. Мене баба Султана некога и со разсолница ме е хранила. Д. Талев, ПК, 842.

2. Помещение в зимника на манастир, в което се съхраняват каци с кисело зеле. Разсолницата .. е много пространна, защото содержава всичките каци, в които се прави годишний разсол. Н. Рилски, ОМР, 54.


Източник: Речник на българския език (онлайн)