РАЗСТИЛА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Техн. Който се отнася до разстилане на някакви материали. Асфалтобетоновите разстилачни машини биват теглени и самоходни. Д. Христов, СПМ, 466. Разстилачният щит [на машината за прибиране на лен] разстила постъпилите от транспортьора ленени стебла върху земята. М. Дуковски и др., СМ, 660.