РАЗСТРЀЛ м. Смъртно наказание, извършвано чрез огнестрелно оръжие; разстрелване. Тяхната [на дезертьорите] присъда е дадена в устава — за бягство пред лицето на противника — разстрел. Г. Караславов, ОХ ІІ, 358. Бакърджиев напомняше за разстрелите, които беше провел като взводен командир на дисциплинарния наказателен взвод. Д. Добревски, БКН, 75. Разстрел и след разстрела — червей. / Това е толкоз просто и логично. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 130.
— Рус. расстрел.