РАЗСТРЀЛВАМ, -аш, несв.; разстрѐлям, -яш, св., прех. 1. Изпълнявам смъртно наказание чрез огнестрелно оръжие. Полицаите са установявали самоличността на поета. И палачите .. са знаели кого разстрелват. В. Йосифов, Избр. тв І, 200. Генерал Заимов е разстрелян на 1 юни 1942 г. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 55. Ако още веднаж земеш дързостта да ми приказоваш такива неща, ще бъда принуден да тя съдя по военний съд и да тя разстрелям. НБ, 1876, бр. 29, 114.
2. Убивам с огнестрелно оръжие едно или повече лица. Генералът бил възбуял, хукнал на кон срещу отстъпващите и стрелял по началниците, т. е. просто ги разстрелвал. А. Страшимиров, А, 258. Разстрелваха войници с картечници, защото искаха сметка от управниците. Ем. Станев, ИК I и II, 32. Някои от партизаните поискаха да разстрелят предалите се хитлеристи, но Атанас Щерев ги спря. — Нали виждате, че се предадоха? Д. Ангелов, ЖС, 347. разстрелвам се, разстрелям се страд. Ще се стреля без предупреждение при нарушения; ще се разстрелва на място всеки разпространител на нелегални позиви. Д. Вълев, 3, 18.