РАЗСТРЍГВАМ, -аш, несв.; разстрѝжа, -еш, мин. св. разстрѝгах и (диал.) разстрига̀, разстрижѐш, мин. св. разстрига̀х, св., прех. Църк. Отнемам духовен сан на монах, дякон и др.; разпопвам. Противоп. подстригвам. Теофан .. от божи служител се превърна в най-добрия военен технитар .. Преди да напусне манастира, наби един от братята и го разстригаха. Сл. Караславов, ВА [еа]. Когато тоя човек дохождаше в манастирът ни, то трепереха от него даже и котките. Една година той разстриже два иеромонаха и един иеродякон само за това, защото бяха закачали жените. Л. Каравелов, Съч. V, 73. разстригвам се, разстрижа се, разстрига се страд.
РАЗСТРЍГВАМ СЕ несв.; разстрѝжа се и (диал.) разстрига̀ се св., непрех. Църк. За монах, дякон и др. — лишавам се, отказвам се от духовния си сан; разпопвам се. Дякон Игнатий .. решава да се разстриже с такова спокойствие, сякаш отива да изпълни един необходим и предстоящ дълг. Н. Кондарев, ВЛ [еа]. Аз ща да ѝ кажа, че ако тя са съгласи да бъде моя законна жена, то аз ща да са разстрига и ща да я заведа в Гърция. Л. Каравелов, Съч. V, 73. — А защо дякон Игнатий? — попита подозрително Ната .. — Минала работа — рече той [В. Левски] както обикновено. — Разстригах се... Ст. Дичев, ЗС І, 566.