РАЗСТЪ̀ПВАМ, -аш, несв.; разстъ̀пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Раздвижвам краката си като стъпвам, тъпча, обикн. на едно място или напред-назад; разтъпквам, разстъпям. Крачана се мръщи, разстъпва изтръпналите си нозе. В. Милев, РК, 8.
2. Разхождам някого или нещо; разстъпям. Бостанджията се поогледа, пък взе, че рипна върху тревата .. и отиде, та сам върза добичето о една бука. Не посмя да помоли да го разстъпят, макар да знаеше, че ще простине. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 577.
РАЗСТЪ̀ПВАМ СЕ несв.; разстъ̀пя се св., непрех. Диал. 1. Ходя напред-назад, разхождам се, за да се раздвижа; разтъпквам се, разстъпям се. Хукнах да настигна Първан Чолака, който се разстъпваше нетърпеливо на площадката между етажите. Др. Асенов, СВ, 142. — Двама непознати, може би тайни агенти, се разстъпваха покрай стобора като хора, които нямат какво друго да правят. Т. Харманджиев, КВ, 466. Биволицата стана неспокойна; разстъпва се, прилягва час по час, припъшква и, колкото да я подкачаше стопанинът ѝ, вече не го поглежда. Ил. Волен, РК, 7. От месеци Джем не е сменил дрехи, седи, лежи и се разстъпва из стаята в своя стар виненочервен халат. В. Мутафчиева, СД, 378. Той [заптието] същият или друг някой негов другар, .., посред нощ излязъл по дворът да се разстъпва. З. Стоянов, ЗБВ ІІІ, 187-188. Там беше пак самичък, .. Сега той не прочиташе, но отчаятелно ся разстъпваше нагоре-надолу. Н, 1884, кн. 5-6, 440-441. // Ходя напред-назад, когато съм на пост някъде или пазя някого или нещо; разстъпям се. На чардака се разстъпваха двама еничари, сменяха се по три пъти на ден. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 617. Бледият младеж беше се разгорещил, .. Лоренцо се сети, че принцът е толкова смел, защото Юсуф ага навярно се разстъпва из дворчето, пази. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 67-68.
2. Само мн. и З л. ед. Отмествам се назад или встрани, за да направя място или път на някого или нещо; отстъпвам1, отдръпвам се, разстъпям се. Когато разбраха, че Владимир го чака смърт, другарите му се разстъпиха, пребледняха и се вторачиха в пленника. А. Дончев, СВС, 70. — Място! Място! .. Тълпата бърже се разстъпи. Ст. Загорчинов, ЛСС, 122. Войниците, уморени от нощния марш, смутено се разстъпваха да направят път на княжеския файтон. В. Геновска, СГ, 397. Людмила видя как ватманът махна с ръка за поздрав и подмигна усмихнат към тълпата, която се разстъпваше, за да очисти линията. Ем. Манов, ДСР, 277. Мъжете се разстъпиха и насядаха обратно по местата си. П. Делчев, ТР [еа]. Ние се приближихме до тълпата, която, като ни видя, разстъпи се наоколо и мястото към вратата на колибата остана празно. З. Стоянов, ЗБВ ІІ, 112. Простолюдието почтително се разстъпило пред тях [сенаторите] и оставило Гракха без защита. Н. Михайловски, РВИ (превод), 240. Прайте мегдан, триесе момчета, / ке да рипа Деница девойкя. / Момчета се назад разстъпили. Нар. пес., СбНУ XLIII, 355. ● Обр. Мъгли се разстъпват — и гледка омайна / им морни очи изненада. П. П. Славейков, ЕП 1907, 182.
3. Раздвижвам се, размърдвам се, обикн. за да тръгна, да ходя; разстъпям се. Чинков се разстъпва, ботушите му скърцат проточено, сякаш се мъчат да разгадаят и да повторят мислите му. Др. Асенов, ТКНП, 257. Георги се разплаква, отказва да „прости“ [на Румена], бабата започва да се кръсти и кълне, а дружината [на Румена войвода] се разстъпва да си ходи. Н. Хайтов, Хд, 88.