РАЗСУ̀КАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разсуча като прил. 1. За връв, конец, прежда и под. — който вече не е усукан, засукан; размотан. Свали от рамото си карабината, заплете разсуканата връв, преметна я на гърба си и пое през ораното. Кл. Цачев, ГЗ, 107. Стисна в уста едина край на разсукания канап, .., и заусуква с шепи другия. Ст. Чилингиров, ПЖ, 24-25. Докато жена ми ни приготвяше вечерята на лагерния огън, ние изляхме с помощта на наличната меча лой и разсукана памучна връв няколко малки свещи. Л. Спасов, НВ (превод) [еа]. Две ръце властно и кротко го [ранения] обърнаха към стената. Той я видя отблизо — една пукнатина се виеше тънка и нежна. Сетне и тя като разсукана нишка се скъса. Ц. Лачева, СА, 82.
2. За макара, кълбо и под. — който не е навит, намотан; размотан, развит. Разсукано кълбо прежда.