РАЗСУ̀КВАМ, -аш, несв.; разсу̀ча, -еш, мин. св. разсу̀ках, св., прех. 1. Суча в обратна посока нещо засукано, намотано; развивам, размотавам, разпридам. А Женда не спираше на едно място. .. Върви и преде. .. И сякаш не преде, а разсуква нишки след себе си, и отдето помине, плете мрежи като паяжина. Й. Йовков, СЛ, 105. // Развивам (в 1 знач.); размотавам. К у ц а р: — А, конци... Я дай конците, дай конците... (Взема макарата от Албена и започва да я разсуква). Конци ми трябат мене. Й. Йовков, А, 94. Той [кметът] измъкна от пояса си дълга омаслена кесия, разсука я несръчно и измъкна сребърна двулевка. Г. Караславов, ОХ, 315-316.
2. Диал. Правя тесто или нещо от тесто на кори, като го точа с точилка; разточвам1. Разсучи млин, налей бъклица с вино, приготви мед и сирене и чакай. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 142. разсуквам се, разсуча се страд.
РАЗСУ̀КВАМ СЕ несв.; разсу̀ча се св., непрех. 1. За нещо засукано, усукано, намотано — суча се, увивам се, намотавам се в обратна посока; развивам се, размотавам се, разпридам се. И тоя мършав кон, .., препуска като вятър, .. над него дългият камшик на хергелджията се разсуква във въздуха като черна змия и плющи. Й. Йовков, ЧКГ, 70.
2. За връв, конец, прежда, въже, шнур и под. — разединяват се отделните ми нишки, влакна, поради което преставам да бъда цялостен, усукан; развивам се, размотавам се, разпридам се. Преждата се разсуква, защото не е изпредена добре и не става за плетене.