РАЗСЪБЛЍЧАНЕ ср. Отгл. същ. от разсъбличам и от разсъбличам се. Без да каже нещо повече, Евгени пристъпи към разсъбличането на трупа. Д. Ангелов, ЖС, 285.


Източник: Речник на българския език (онлайн)