РАЗСЪДЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. 1. Който има способността да разсъждава, да мисли, да обмисля преди да направи или да каже нещо; разумен, разсъдлив. Овчаров беше спокоен и разсъдителен човек. С. Северняк, ОНК, 46. Той е човек имотен, добър, разсъдителен. Ив. Вазов, Съч. ХХVІІ, 17. Баща му [на Раковски] Стойко Папазоглу .. беше великодушен, .., разсъдителен. Н. Ферманджиев, РХ, 20. Родопчанката е извънмерно трудолюбива, .., разсъдителна, опитна и скромна в отношенията си. Ст. Шишков, ЖБ, 49. Нам са нужни не високоучени мъже, не буквоеди, .., а честни граждани, умни и разсъдителни работници. Знан., 1875, бр. 1, 7.
2. Който изразява, съдържа разум, размисъл,; разсъдлив. Висок, .., с буден разсъдителен поглед изпод дълги, прораснали вежди, Майстор Томан сам седна до него. Д. Ангелов, ЖС, 91. За всичко говори с бавен, разсъдителен и много спокоен глас, един едър мъж, .. Тоя мъж се казва Тефик Бадолов. Н. Тихолов, ДНД, 231. През време на дружбата ми с Тодор Александров той ми направи впечатление на един много разсъдителен, трезвен ум. П. Шатев, МПР [еа]. Той [Левски] единствен със своя разсъдителен и организаторски гений долавя всички обществени трептения и борби. В. Кондарев, ВЛ [еа]. // За нещо казано, изговорено или написано — който е резултат на разсъждение, мислене, поради което е уместен, правилен; разумен. Забележките, отправени към него, му се сториха разсъдителни.
— Друга (остар.) форма: р а з с у д ѝ т е л е н.