РАЗСЪДЍТЕЛНО нареч. Книж. По начин, който изразява разсъдливост, разумност; разсъдливо, разумно. — Аз мисля — продума Илич разсъдително, — че няма да стигнем до наказания. Д. Ангелов, ЖС, 309. — Та, ако не се върне, .., изяж кокошката и ме поменувай. — А не е ли по-добре сега да ѝ видим работата? — попита разсъдително чичо. К. Георгиев, ВБ, 24. — Покажете ни къщата, господин Дъбов. — Заповядайте. — Дъбов тръгна и го покани след себе си. — Не — разсъдително възрази Баранов, — пратете човек да заведе хората ми. Ние с вас ще останем тук. Х. Русев, ПС, 147. Говореше за Чехов, за Достоевски или Горки толкова убедително, разсъдително и компетентно, че аз, .., рядко съм чувал подобни преценки и разбори. П. Матев, ПОС, 65. Втората [науката логика] показва как да съставляваме .. мислите, .. за да говорим и да пишем разсъдително и умно. Й. Груев, КЛ (превод), 1.
— Друга (остар.) форма: р а з с у д ѝ т е л н о.