РАЗСЪ̀МВА несв.; разсъ̀мне, мин. св. разсъ̀мна, св., безл. Настъпва денят и става светло; съмва, съмва се, разсъмва се, зазорява, зазорява се, виделее, виделее се, развиделява, развиделява се, раззорява се, разсветва, разсветлява. Когато разсъмва, дядо Иван става от леглото си. Ив. Вазов, Съч. VІІ, 30. — Гледай ти какви добри хора имало още по земята! — Ако не беше тоя приятел — щях да пукна от студ. Я да го поканя да спи дома, додето разсъмне. А. Каралийчев, ПГ, 34. В неделята, щом разсъмна, Слав и Станка заминаха за Винево. Г. Караславов, ОХ ІІ, 478. Отрудени от вчерашний бой, измъчени от гасението на пожара цялата нощ, щом разсъмва, и испанците трябаше да скочат пак на оръжие. П. Кисимов, ОА ІІ (превод), 135. Сетне отиде, та си легна и чакаше с нетърпение да разсъмне пак. БО, 1846, бр. 1, 3. Зазори ся и разсъмна — / сичко ся размърда, / ето и Дешка ся събуди, / стана да помага. Ц. Гинчев, ДТ, 100. Да дойде булка, няма я, / сипна се зора, разсъмна, / ето я булка, че дойде. Нар. пес., СбВСт, 474.
РАЗСЪ̀МВА СЕ несв.; разсъ̀мне се св., безл. Настъпва денят и става светло; съмва, съмва се, разсъмва, зазорява, зазорява се, виделее, виделее се, развиделява, развиделява се, раззорява се, разсветва, разсетлява1. Като се разсъмна и се развидели, колкото и да се взираха наоколо, нищо не можаха да видят около чифлика. Й. Йовков, ЧКГ, 283. Разсъмна се, някъде високо се разнесе късият сигнал на рога. Ем. Станев, ЯГ, 104. Петлите пропяха! .. И ето месечината се скрива, захваща да се разсъмва. К. Величков, НС, 41. Той искаше да се разсъмне хубавичко, предпочиташе да действува на дневна светлина. Д. Фучеджиев, Р, 180. След 1 час почна да се разсъмва. Трябаше да търсим място да се скрием през денят. НБ, 1876, бр. 45, 176. Вилнеят вълните и лекия кораб / премятат над бездните тъмни, — / все тия незнайни простори и вечер, / и сутрин, кога се разсъмне. П. П. Славейков, ЕП 1907, 181.