РАЗСЪ̀МВАНЕ ср. 1. Отгл. същ. от разсъмва и от разсъмва се. Започна разсъмването — сиво, влажно, навъсено. М. Гръбчева, ВИН, 294.
2. Обикн. с предл. н а, п р е д и, д о. Времето малко преди да разсъмне, да съмне или непосредствено когато съмва; зазоряване, раззоряване, развиделяване. Бях много уморена и би трябвало да се наспя добре, но почти цялата нощ не заспах. .. Унесла съм се едва на разсъмване. М. Гръбчева, ВИН, 235. През тази нощ или по-скоро на разсъмване, внезапно се събудих сам и седнах в койката си. К, 1977, кн. 9, 22. Цялата нощ, до самото разсъмване преседях в стаята си да чета „Пентесилия“ и не оставих книгата, докато я не изчетох докрай. ССГ (превод), 112. Селянинът отишъл, седял до разсъмване — няма нищо. Лет., 1876, 181.