РАЗСЪ̀НЕНО. Нареч. от разсънен. — А, па аз откога съм будна! — прозина се разсънено жена му. Ил. Волен, НС, 5. — Имах предвид хората .. — Хората ли? Какво искаш да кажеш — разсънено попита тя. Г. Цанев, ТС [еа]. — Заминаваме за Амстердам. .. — Да разбира се — каза Бартоломеус съвсем разсънено. Л. Мошен, ПП [еа]. Той замълча, .., сетне отново се обажда малко по-разсънено. Б. Райнов, СМ, 204.