РАЗСЪ̀РДВАМ, -аш, несв.; разсъ̀рдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. С думи, постъпки и дела ставам причина някой да започне да ми се сърди. Ти можеш да разсърдиш и най-кроткият човек със своят инат. Л. Каравелов, Съч. ІІ, 45. Речете нещо някому, разсърдвате го нещо и той не е вол да трае я. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 219. Трябва да я [волята му] изпълниш, инак ти разсърдваш душа му пред Бога, и Бог ще тя намрази. Д. Войников, РК, 59. Като разсърдя с нещо съседката, и тя спира да ме поздравява. Δ Не знам с какво точно те разсърдих, та започна да ме отбягваш и да се криеш.
2. Ставам причина, предизвиквам някого да се сърди, като обикн. изразява това с думи или действие. Минка разбра, че Агата е ядосан. Тя не знаеше, какво толкоз го е разсърдило, но от опит беше се научила, че най-добре е в такива случаи да си мълчи и да се подчинява. Й. Йовков, ЖС 1935, 19. Думите на стрина Венковица много силно ядосаха и разсърдиха чича Венка. Т. Влайков, Съч. І, 1941, 280. Учител Гатю и Иванчо Йотата пак се бяха счепкали по правописанието, но господин Фратю се намеси, като заговори по французки с учителя, .., нещо, което разсърди крайно Иванча. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 43-44. ● Обр. Що ще рече Русия, какво ще подозре Германия, що би казала Англия и Франция, .., дали не ще разсърдим Австрия и Италия. БД, 1909, бр. 30, 1.
3. Предизвиквам раздразнение, безпокойство у животни, насекоми или стадо, група, ято животни и под. и те стават агресивни и нападат; раздразвам. Не махай с ръце, че ако разсърдиш мухите, ще ни надупчат като решето. Й. Йовков, ВАХ, 175. — Хайде, сега върви полека, да не ги [пчелите] разсърдим, че аз ще ти отрежа и една пита. Ц. Гинчев, ГК, 24. Отвътре се чуваше едно особено бучене, сякаш някой бе разсърдил кошер пчели. Целият клас говореше бързо, неразбрано. П. Проданов, С, 91.
РАЗСЪ̀РДВАМ СЕ несв.; разсъ̀рдя се св., непрех. 1. Ставам сърдит на някого за нещо, по някаква причина или повод, като обикн. преставам да общувам с него или не му говоря. Обидата гореше като жило в душата му, но въпреки всичко чувствуваше, че колкото и да иска, не може да се разсърди на Христина. Ем. Станев, ИК І и ІІ, 175. Но едно ще помниш. Няма да се сърдиш. Ако се разсърдиш, ще броиш на мене петдесет жълтици. Ако пък се случи аз да се разсърдя, ще броя на тебе петдесет жълтици. СбХ, 57. Разсърди са мойто любе, / разсърди са, разплака са. / Либе, хубава Тодорке, / че що се разсърди, / та не щеш да ме изпратиш. Нар. пес., СбНУ XLVI, 195.
2. Ставам сърдит на някого за нещо, като обикн. изразявам това емоционално, с думи и дела; разядосвам се. — Не, не е вярно. — Е, кое е вярното? — разсърдва се Митю Караколев. Й. Йовков, ПК, 68-69. — Я ме гледай в очите и застани мирно! — разсърдва се помощникът. — Какво си се отпуснал такъв! А. Гуляшки, ЗВ, 44. Учителят по физкултура не беше доволен. Не сме били марширували както трябва .. Едвам си влачим краката. .. Че като се разсърди този ми ти учител, че като викна. В. Бончева, АП, 66. Безумният човек се познава от седем неща: — люти се и разсърдва се без причина, приказва неполезно. Д. Немиров, Б, 161. Главата на семейството се разсърдва не на шега. Й. Попов, ИЖП, 57.
3. За животни, насекоми или стадо, група, ято животни и под. — започвам да изпитвам раздразнение, безпокойство и реагирам агресивно, като нападам; раздразвам се. Разсърди се [мечето], замаха с предна лапа... Изрева и хукна из Балкана. Ем. Станев, ГЧ, 14.