РАЗСЪ̀РДВАНЕ ср. Отгл. същ. от разсърдвам и от разсърдвам се. — Мария е, — каза си той — вчерашното ѝ разсърдване беше само женско кокетство. Ив. Вазов, Съч. ІХ, 179. Две слаби червенини се показали изведнаж по страните на мировия съдия; опнатите му джуни по-преди прежълтели, после посинели — белег на разсърдване. М. Георгиев, Избр. разк., 193.