РАЗСЪ̀РДЯМ, -яш, несв. (диал.); разсъ̀рдя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Разсърдвам. Щом панагюрските комисари разсърдяха Бенковски, то той им сочеше Батак, гдето го обичали най-много. З. Стоянов, ЗБВ ІІІ, 309. Гордо и неустрашимо издигнаха глава против силния тиранин, за когото учените глави ни тълкуваха, че не трябва да го разсърдяме. З. Стоянов, ЗБВ І [еа].
РАЗСЪ̀РДЯМ СЕ несв. (диал.); разсъ̀рдя се св., непрех. Разсърдвам се. Клинката плисва отвисоко водата в съдината, опръсква жена си, тя го удря по лакета, разсърдя му се. К. Петканов, ЗлЗ, 67. Той беше от тези хора, които лесно са разсърдят от една дума и на които наскоро не преминава. Ч, 1875, бр. 2, 88.