РАЗСЪ̀ХНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от разсъхна като прил. За нещо изработено от дърво — който има отвори, дупки и пропуска вода или скърца поради изсъхване, свиване или изкривяване на дървения материал; разсъхнат. От разсъхналата външна врата повяваше хлад и често изстиваха гърбовете ни. Кр. Григоров, Н, 197. Две разсъхнали бурета, една счупена дървена количка, няколко мръсни парцала, .., придаваха още по-грозен вид на градината. П. Спасов, ХлХ, 183. Беше вече нарамил железния обръч от разсъхналото им каче, когато някакво звънче издрънка на улицата. Ст. Даскалов, БП, 116. Момчето се поогледа, примъкна едно старо, разсъхнало ведро и седна на дъното му. П. Вежинов, ЗЧР, 104. Бръснарницата му представляваше разсъхнала дъсчена барака. Чудомир, Избр. пр, 173. Разсъхнали лодки.