РАЗСЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; разсѐя, -ѐеш, мин. св. разся̀х, прич. мин. св. деят. разся̀л, -а, -о, мн. разсѐли, прич. мин. страд. разся̀н, -а, -о, мн. разсѐни и разся̀т, -а, -о, мн. разсѐти, св., прех. 1. Пръскам, разпръсквам, сея семена, обикн. жито или друга зърнена култура, върху разорана или разкопана земна площ; посявам, засявам2. Сеяча .. на полето / разсява плодни семена. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 143. ● Обр. Все по-бързо падаше тиха и студена вечер, звездите се появяваха, като че някой ги разсяваше с пълна шепа, а по угасналата земя проблясваха през снежната белота къщните лампи. Хр. Вакарелски, С (превод) [еа].
2. Разнасям, разхвърлям нещо или много неща на всички страни, навсякъде; разпръсквам. Вред видиш мърши гнили .. / и членове човешки, / разсени без разбор, останки страховити / от тоя страшен мор. Ив. Вазов, Събр. съч. І [еа].
3. Разнасям, разпръсквам нещо (мирис, светлина, дим и др.), като то постепенно избледнява и отслабва. Носеше [вятърът] влага, обрулени листа и дим, разсяваше мириса на лекарствата, сложени на масичката до леглото му. Е. Йончева, ЗГ, 27. На въсток едва-едва се сипва зора и разсява бледна светлина във вътрешността на Гоговата кръчма. Ал. Константинов, БГ, 115. ● Обр. Аз ще изтребя ония, които ме мразят .. разсявам ги като прах пред лицето на вятъра. Библ. [еа]. разсявам се, разсея се страд.
РАЗСЯ̀ВАМ СЕ несв.; разсѐя се св., непрех. 1. За семе, зърно, спори на растение — разпространявам се на всички страни, навсякъде, като се разнасям обикн. от вятъра, попадам в почвата и пониквам. Заедно с месестата част [на плода] птиците гълтат съдържащите се в нея семена. Месестата част се смила, а защитените от плътна обвивка семена се изхвърлят заедно с непотребните вещества. По такъв начин те се разсяват и при това на наторена почва. Бтн V и VІ кл (превод), 82.
2. Прен. За мъгла, дим, прах и под. — разнасям се, разпръсквам се на всички страни, навсякъде, като постепенно все по-малко се забелязвам, избледнявам, изчезвам; разсейвам се. Но полека-лека мъглите се разсяха. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 150. Гъста сива мъгла от дима виси над бойното поле и не се разсява вече. Ив. Вазов, Съч. VІ, 121.
3. Прен. За шум, глас и под. — като се разнасям в пространството, постепенно се загубвам, изчезвам. Детето плачеше из дрипите си, гласецът му се разсяваше и умираше из едрите късове сняг. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 164.
РАЗСЯ̀ВАМ2, -аш, несв. (остар. и диал.), разсѐя, -ѐеш, мин. св. разся̀х и разсѐях, прич. мин. св. деят. разся̀л, -а, -о, мн. разсѐли и разсѐял, -а, -о, мн. разсѐяли, св., прех. Отстранявам от съзнанието си мисли, впечатления, спомени и под., обикн. лоши, тревожни; разсейвам. Денят залъгва или разсява черните мисли, нощта ги събира под крилото си. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 106. Нещастниците [затворниците], за да разсяват своята тежка тъга, гледаха от кръглите дупчици. К. Величков, ПССъч. І, 137. разсявам се, разсея се страд. И защо това? За да се разсее недоверието, което средноевропейската преса изявява към днешното правителство, за да се покаже на тая преса, че ръководящия консервативен елемент на днешния кабинет има яки корени в народната маса! Ал. Константинов, Съч., 16.
РАЗСЯ̀ВАМ СЕ несв. (остар. и диал.); разсѐя се св., непрех. Разсейвам се (в 1, 2 и 7 знач.). Ходила била на фермата. Че нека отиде, бе чоджум, нека се разсява. И. Петров, НЛ, 168. Лично мене други интереси не ме занимават, освен моята специалност. И наистина, мога ли да се разсявам, както правят други? Ив. Вазов, Съч. ХХV, 160-161.