РАЗТА̀ЙВАМ, -аш, несв.; разта̀я, -а̀еш, мин. св. -а̀ях, св., прех. Поет. Разтопявам се, стопявам се; разтайвам се. Разтая и последний сняг; / и боже слънце гали / ранили пролетни цветя. П. П. Славейков, СЩ 1916, 57. А де се облачето скри: / дали разтая неговото светло лùце, / или подигна се над ясните звездици? К. Христов, Избр. ст, 17. Говорù, говорù! / Уморен, аз затварям очи. Щом се нощ превали, / ще разтай като нощния мрак / и преградата, що ни дели. К. Христов, В, 47.
РАЗТА̀ЙВАМ СЕ несв.; разта̀я се св., непрех. Поет. Разтопявам се, стопявам се; разтайвам.