РАЗТА̀КАНЕ1 ср. Разг. Отгл. същ. от разтакам1 и от разтакам се; разтакаване, протакане. Нямаше защо да се протака повече делото. .. Всяко разтакане може да му докара неприязност, пък и да унижи съдийското му достойнство. Ст. Чилингиров, ПЖ, 178. Сега ето какво искам — да ми се услужи без всякакво бавене и разтакане, както я карат некои. Д. Талев, ГЧ, 205. Капудан паша искаше просто да се свърши, да сложи край на безконечното разтакане под Видин, за да се завърне с победа. В. Мутафчиева, ЛСВ ІІ, 138. Сега всички разбойници бяха изловени, .., той [Мазхар паша] трябваше само да определи кой е главатарят, да го обеси без много разтакане. Ст. Дичев, ЗС ІІ, 650.
РАЗТА̀КАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от разтакам2 и от разтакам се; разточване.