РАЗТАРАШУ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. и непрех. Разг. Разтършувам. Турците навлязоха на цяла тълпа в къщата на Даме Скорнев, разтарашуваха по всички ъгли, задигнаха кой каквото можа от покъщнината, .., сетне запалиха и къщата, и обора. Д. Талев, И, 586. Като разбраха, че са връхлетели върху избягалия затворник, когото търсеха, те разтарашуваха къщата. Й. Йовков, ЖС, 110. С няколко скока [Арон] се хвърли към малката стаичка и влезе вътре, разтарашува дори в рафта с дрехите и ги разхвърли по всички ъгли на стаята. Ст. Загорчинов, ДП, 274.
РАЗТАРАШУ̀ВАМ СЕ несв., непрех. Разг. Разтършувам се. Той се разтарашува из чекмеджетата на бюрото си, дълго рови между купчините от преписки и най-сетне намери една малка кутийка с цигари. А. Гуляшки, Л, 486. — Боре, чакай! Ще ти дам едно нещо! — и се разтарашува из каруцата. К. Константинов, СЧЗ, 94. В килията стана страшно. Като че ли невидими крадци влязоха и бързо се разтарашуваха. Елин Пелин, Съч. ІІ, 141. Той се спъна и падна в едно корито вар и аз трябваше да се разтарашувам и да му намеря други дрехи. Кр. Попова, ТМ (превод) [еа].