РАЗТВОРЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Хим. Вещество, което има свойството да разтваря други вещества, като образува с тях еднородни смеси, в които преобладава по количество или обем. Всеки знае, че когато се разтвори сол във вода, солта видимо изчезва. .. Течността, в случая водата, която разтваря, се нарича разтворител. Хим. IХ кл, 1950, 21. Прието е веществото, което е в по-голямо количество, да се нарича разтворител, а другото — разтворено вещество. Хим. ХI кл, 1965, 47. За да се усвои по-бързо от организма едно лекарство, то трябва да се разтвори в подходящ разтворител (спирт, дестилирана вода). Н. Тонкин, НЗЛ, 32. Смолите се разтварят лесно в повечето органични разтворители: спирт, етер, ацетон, бензол. Н. Николов, М, 323. Разтворителят може да бъде течност, газ или твърдо вещество.