РА̀ЗТЕГ, мн. -зи, след числ. -га, м. Остар. 1. Мярка за дължина, равна на разстоянието между дланите на опънати встрани ръце (около метър и половина). Князът се озова сред ромейските редици, между надигнатите им оръжия, замахна един път и още един път с меча си, който беше дълъг едва ли не цял разтег и широк до четири пръста. Д. Талев, Съч. ІХ [еа]. Някакъв китайски император заповядал да изградят нарочна пещ и в нея изпекли последователно дванадесет такива саксии. Двете се пукнали от огъня, а десетте други били потопени на триста разтега под водата. Н. Розева, ГМК ІІ (превод) [еа]. Намерили само един кладенец, но той бил така дълбок, че нито едно от въжетата, които носили със себе си, дълги по няколко разтега, не могло да достигне дъното. СбНУ ІV, 192.

2. Разкрач (в 1 знач.). Великият войвода спря коня си точно срещу затворената крепостна порта, на стотина разтега от нея. Д. Талев, С ІІ, 206. Тридесят души работници в 15 дни .. постлали с камъни един път 25 разтега дълъг и 5 разтега широк. Хр. Данов, Ч, 260.

— Друга (диал.) форма: р а̀ з т я г.


Източник: Речник на българския език (онлайн)