РАЗТЕГА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Разтегателен. Разтегаемият стол на пулта за управление [на яхтата] се превръща в изключително удобно легло. Банк., 2008, бр. 4 [еа]. Те [книжните кърпички] са от мека, бяла, тънка и разтегаема хартия. Г. Белев, КВА, 188. Разтегаема маса. Разтегаемо канапе.


Източник: Речник на българския език (онлайн)