РАЗТЕРЗА̀ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от разтерзавам и от разтерзавам се; разтерзание, разкъсване. Това е прикованият Прометей, който е отдал тялото си на разтерзаване, но е жив духом. БНТ, 1941, бр. 209, 2.
