РАЗТЍРВАМ, -аш, несв.; разтѝря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Пропъждам животни на различни страни с гонене; разгонвам, разпръсвам, разтирям. По цял ден [кучето] разтирва зайците в гората. Като камбанка лае подире им. Ем. Станев, ЯГ, 101. Като стигнеха в Червена стена, пастирите разтирваха кравите из шубрака по каменливата стръмнина. Ил. Волен, МДС, 210. Под круша Петър отседна, / разтири коне да пасат. Ц. Церковски, Съч. ІІ, 195. разтирвам се, разтиря се страд.
РАЗТЍРВАМ СЕ несв.; разтѝря се св., непрех. 1. Диал. Само мн. и З л. ед. За животни, стадо — разпръсвам се в различни посоки; разтирям се. Геранските говедари се спущаха откъде Танова могила и говедата се бяха разтирили чак до пътя. Ц. Гинчев, ГК, 59. По стръмните скали / насам-натам се стадото разтири. / Там купчина, там две-три. П. П. Славейков, ОБ, 59-60.
2. Остар. и диал. Разтичвам се (Н. Геров, РБЯ).