РАЗТЛА̀СКВАМ, -аш, несв.; разтла̀скам, -аш, св., прех. Тласкам, бутам, тикам на различни страни хората пред мен, за да си проправя път напред, да се придвижа; разбутвам, разтиквам, разблъсквам. — Блъскайте, че пущат вече! — викаше Тошо, като разтласкваше с яките си рамене навалицата. Г. Райчев, ЗК, 73. Много от жените я гледаха начумерени, че тъй грубо ги разтласква, за да се провре напред. Ив. Вазов, Съч. ХХVІ, 141. Той [Антон Думанов] сърдито си пробиваше път, разтласкваше селяните. Ем. Коралов, МВ, 7-8. разтласквам се, разтласкам се страд.