РАЗТЛЀНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Разложение, разтляване2, разтлейване2. Всичките вещества от животното или растително царство, щом са отделят от живото тяло, падат в разтление. Ч, 1879, бр. 4, 123. В повестта „Ученик и благодетели“ .. се прокарва идеята за възродителната сила на нравствената чистота и за дълбоките поражения на нравственото разтление. М. Арнаудов, БКД, 217. ● Обр. Тя [Ирина] приличаше на красива, но изцапана роза, паднала в тора на всеобщото разтление. Д. Димов, Т, 357.