РАЗТЛЯ̀ВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от разтлявам се1; разтлейване1.

РАЗТЛЯ̀ВАНЕ2 ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от разтлявам се2; разтлейване2, разтление, разложение.


Източник: Речник на българския език (онлайн)