РАЗТОВАРА̀Ч м. Работник, който се занимава с разтоварване на стоки, материали и др. По камионите се накачулиха чужденците и взеха да свалят плата .. Топовете плат прибраха в кметството, след което разтоварачите се запътиха към къщите, в които бяха разквартирувани. АО, 2008 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)