РАЗТО̀КА ж. Диал. Част от волска каруца, която представлява дълго дърво, което свързва предния колесник със задния; стърчишка, разточник.

От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.


Източник: Речник на българския език (онлайн)