РАЗТОПЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от разтопя като прил. Който е стопен, обикн. под въздействието на силно нагряване. Тогава всички чуха гласа на Кочо: — Поля си [Лазар] ногата с разтопен бакър. Д. Талев, ЖС, 212. На главата му [на момъка] нахлупен пчелен кошер, от който протича разтопен мед по шията и раменете му. Ив. Карановски, Разк. І, 123. Във въздуха се носи остър и горчив мирис на разтопена смола. Е. Багряна, ВС, 75. Заливат се [сармите] с олиото и разтопеното масло и с водата, в която сме попарили зелевите листа. С, 2004, бр. 4307, 21. Разтопен сняг. Разтопен лед. Разтопена лава. Разтопена пластмаса. Разтопен шоколад.