РАЗТОПЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от разтопявам и от разтопявам се; стопяване, разтапяне. Снежната покривка, която се натрупва през годината, предпазва ледниците от разтопяване, но зачестилите сухи и топли години допринасят за изчезването на ледената маса. Кап., 2005, бр. 40 [еа]. Костурите са особено активни до една-две седмици след покриването на водоемите с лед и непосредствено преди разтопяването му. ЛР, 2004, кн. 1 [еа]. Разтопяването не беше започнало още, така че те можеха да събират снега около разбитото скривалище и да го топят в тенджери, кофи и корита за промиване на злато. Цв. Стоянов, Избр. пр ІV (превод) [еа]. На самоиндукцията се дължат искрите, които се получават при прекъсване на веригата. Тези искри могат да предизвикат обгаряне или разтопяване на контактите. Физ. Х кл, 1965, 212. Пещ за разтопяване на олово.