РАЗТО̀ЧВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от разточвам1 и от разточвам се. Разточване на кори за баница. Разточване на юфка.

РАЗТО̀ЧВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от разточвам2 и от разточвам се.


Източник: Речник на българския език (онлайн)