РАЗТОЧЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Човек, който харчи много, прекомерно, без мярка; прахосник. Народняците се съединиха с радославистите, които до вчера анатемосваха за най-вулгарни обирници и разточители на държавата и обществена пара. Бълг., 1902, бр. 530, 1.