РАЗТО̀ЧНИК, мн. -ци, м. Диал. 1. Клин, с който се закрепва задният колесник на волска кола за дървото, което го свързва с предния колесник.
2. Разтока, стърчишка.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1904.
