РАЗТРЕВО̀ЖЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от разтревожен. Между веждите на Батил се изписа дълбока бръчка, която издаваше разтревожеността му. Не по-зле от царя той осъзнаваше опасността. Б. Болгар, ЗББ [еа]. Особено внимание [Петър Димков] отделяше — при тълкуване на един сън и особено на отнасящ се до здравето — на самочувствието на сънуващия, на неговата разтревоженост. Н. Антонов, ПДЖ [еа].