РАЗТРЕПЀРАНО. Нареч. от разтреперан (в 1 и 2 знач.). — Господарко, тая нощ са отвлекли .. Сара — каза тя [слугинята] разтреперано. Ив. Вазов, Съч. ХІІІ, 161. — Каза ли всичко? — Казах — изрече Божинкин плачливо и разтреперано. Д. Ангелов, ЖС, 54. Облякох розовата рокля, смекчена малко от черната наметка. .. Бях помолена да се огледам в огледалото. Сторих го страхливо и разтреперано. Ж. Божилова, В (превод) [еа]. Гласът му прозвуча разтреперано.