РАЗТРЍВКА ж. Триене, мачкане или захващане на кожата от определени части на тялото на някого с лечебна цел, за подобряване на кръвообращението; разтриване, масаж. Топлината, горещият чай и една разтривка поободриха бащата и той се усмихваше на всички кротко и ласкаво. После треската се появи отново и той отново започна да бълнува. П. Здравков, НД, 105. Наранената кожа го болеше страшно, но заедно с това [Евгени] почувствува от разтривките известно освежаване. Д. Ангелов, ЖС, 520. Марин .. взе да търка .. Комура .. Тия разтривки посъживиха Комура. Той се ободри и отведнаж — поразмаха рога. Й. Йовков, АМГ, 192-193. Тонизираща разтривка.