РАЗТРЍВЧИЦА ж. Умал. от разтривка. — Ще може ли? — попита глухо и с надежда в очите Севда. — Ти ли? — гледаше я с нечист поглед Саралийката .. — Ти такъв юнак ще родиш, че на другия ден ще вземе да се кара на тейка си... Само разтривчици ще трябват, невясто. Г. Караславов, С, 115.


Източник: Речник на българския език (онлайн)