РАЗТРО̀ГВАМ1, -аш, несв.; разтро̀гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разтро̀гнат, св., прех. Книж. 1. В съчет. със същ. б р а к. За съдебен орган, упълномощено лице — прекратявам, обявявам за недействителен нечий брак чрез официален документ; развеждам2. За да обвиним една жена в изневяра и да разтрогнем брака, трябва да се знае истината. Ст. Даскалов, СД, 229. Като описал най-подробно преживените страдания и обиди, везирският син казал на баща си да помоли султана да разтрогне брака му с Бадрулбудура, тъй като занапред нищо добро не очаквало и двамата. Св. Минков, ПШ, 20. Бракът беше разтрогнат по вина на съпругата.
2. Разш. Прекратявам, анулирам, обявявам за недействително нещо (сделка, договор и под.) чрез официален документ. Беше разтрогнат Багдатският пакт и бе отхвърлено англо-иракското военно споразумение. Б. Темков, И, 32. Повечето футболисти заплашиха, че ще разтрогнат договорите си, ако не се изпълнят исканията им. Δ Сделката бе разтрогната, защото концесионерът не се съгласи на предоговаряне. разтрогвам се, разтрогна се страд.
— Друга (остар.) форма: р а з т р ъ̀ г в а м.
РАЗТРО̀ГВАМ2, -аш, несв.; разтро̀гна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. разтро̀гнат, св., прех. Остар. Силно разчувствам, трогвам някого. Песента ни разтрогна (Д. Попов, БТР 1994). разтрогвам се, разтрогна се страд.
РАЗТРО̀ГВАМ СЕ несв.; разтро̀гна се св., непрех. Остар. Силно се разчувствам, трогвам. Тогава той дохождаше в умиление, .., разтрогваше се до сълзи. Ив. Вазов, Съч. VІІІ, 13.