РАЗТРО̀ПАН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който умее да постига целта си, който е находчив, инициативен, пробивен. — Ти си разтропан човек, бягай и действай! Г. Краев, СТ, 36. — Кой е зетят, избрахте ли човек като за вас? — Момчето е добро. Отракано, разтропано — Монката. Сиромашки са, ама са работливи и честни. В. Нешков, Н, 283. Те бяха устати момчета, разтропани и схватливи, добра работа щяха да свършат. Г. Караславов, Избр. съч. VІ, 143.