РАЗТРО̀ПВАМ, -аш, несв.; разтро̀пам, -аш, св., прех. 1. Рядко. Започвам силно да тропам нещо, с нещо. Не дочакаха седмица. На петия ден, току след полунощ, старата разтропа врати и съдове. Г. Караславов, Т, 12.
2. Диал. С потропване играя някакъв танц (хоро, ръченица и др.). Момци и девойки / .. му [на детето] дружно пригласят / и се провикват и пеят, и ситен танец разтропват. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 42. — Дай ти мене премяна, / да подарим Лазара, / че хубаво играе, / .. / ръченица разтропва. Нар. пес., СбВСтТ, 72.
3. Нар.-поет. В съчет. със същ. с ъ р ц е, д у ш а. Предизвиквам силно вълнение. У градинку под ябълку / седи тънка Мара, / .. / със пръстене потропва, / Ивану сърце разтропва. Нар. пес., СбНУ ХІV, 37. разтропвам се, разтропам се страд.
РАЗТРО̀ПВАМ СЕ несв.; разтро̀пам се св., непрех. 1. Започвам да тропам, хлопам; разхлопвам се. Те пак се разтропаха — сигурно бяха се навечеряли, а след това цялата къща съвсем утихва. Г. Караславов, С, 200. Изведнъж младежът вдигна глава и извика: — Какво сте се разтропали вие там, стига! М. Грубешлиева, ПИУ, 264. Едрият мъжага се разтропа по вратата.
2. Разг. Започвам да играя с потропване някакъв танц (хоро, ръченица). Заредиха се празници. .. Писнаха свирджии, извиха се хора̀, разтропаха се моми и момци. Г. Караславов, С, 233.
3. Остар. и диал. За сърце, душа — развълнувам се.