РАЗТРОША̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от разтрошавам и от разтрошавам се. Сравнени с лемежните оръдия, дисковете осигуряват еднакво разтрошаване (разрохкване) на почвата, но значително отстъпват по отношение качеството на обръщане на пласта. М. Дуковски и др., СМ, 80. Разтрошаване на камъни. Разтрошаване на минерали.


Източник: Речник на българския език (онлайн)