РАЗТРО̀ШВАМ, -аш, несв. (диал.); разтроша̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разтрошавам. Старите разораваха земята, .., а младите подире им вървяха и разтрошваха буците. Н. Хайтов, ПГ, 28. Умееше да прави и фини торти, сладкиши .. и да пържи риба, без да я разтрошва. Н. Каралиева, Н, 30. разтрошвам се, разтроша се страд. За да .. отслабнат [нечии животни] .., оставя се яйце запъртък пред прага на обора. За да се разтури тази магия, това яйце се разтрошва на кръстопът и се разхвърля на всички страни. Ив. Хаджийски, БДНН І, 146.
РАЗТРО̀ШВАМ СЕ несв. (диал.); разтроша̀ се св., непрех. Разтрошавам се.